ТВОРЧЕСТВО

Поезия

Импресия

Станимир тахов

Често си спомням вкъщи асмата,
с натежалите чепки в зелени лица,
диреците стари, магданоза, водата,
повличаща вади, мравки, перца.

Мотиката кална, прашката яка,
майка, сестра ми и котки в лалета,
баба излиза овцете да чака,
татко пуши и кърпи серкмета.

29. 03. 2007 г.
Прага

Символично

Станимир Тахов

Аз съм плашеща лилия,
от чужда пустиня изтръгната,
аз съм плачеща лилия,
за другите -- неизтръгнати!

Аз съм плаваща лилия,
в обедна жега изпръхнала,
аз съм пееща лилия,
в Утринни капки настръхнала!

Аз съм помитаща лилия,
от чужда пустиня изтръгваща,
аз съм поливаща лилия,
за други -- вечно нетръгващи!

21. 03. 2008 г.
Прага