ПО СТЪПКИТЕ НА БАЙ ГАНЬО ВЪВ ВИЕНА

1895 година

Алеко Константинов

е роден на 1 януари 1863 г.в семейството на видния търговец от Свищов -Иваница Хаджиконстантинов.
Средното си образование завършва в Русия и право в Университета в гр.Одеса.Алеко Константинов е последователно съдия и прокурор в
Софийския окръжен и Апелативен съд.Работил е и като юристконсулт на Софийското градско управление през 1896 г,а след това  до края на живота си работи като адвокат на свободна практика.По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България.
Той е член на Демократическата партия,водена от петко Каравелов,участва в изготвянето на програмата ѝ и сътрудничи в нейния орган ,вестник"Знаме".
През 1889 г.Алеко Константинов посещава Всемирното изложение в Париж,през 1891 г. Земското индустриално изложение в Прага и
през 1893 г. Колумбовото изложение в Чикаго.
Авторът на "До Чикаго и назад" и "Бай Ганю"  е убит na 11 май 1897 г. при неуспешен атентат срещу съпартиеца си Михаил Такев.

"БАЙ ГАНЮ"

С книгата "Бай Ганьо" Алеко Константинов се изправя пред сложните икономически и социално-психологически въпроси на своето време : пътя на България и целта на нейното развитие, мястото й сред другите страни, съдбата на националните добродетели, морал, бит, нрави. Под формата на забавни приключения на дребен амбулантен търговец на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика, Константинов засяга болезнени проблеми на националния живот, бит, психология, манталитет, култура и се смее над тях с пречистващ смях. Емоционалният градус се движи от добродушно-снизходителния, опрощаващ и разбиращ смях през тъжната горчивоиронична усмивка до гръмкия присмех и острото сатирично изобличение. Творбата е своеобразно преодоляване, мъчително по същество, но изпълнено с лекота, хумор и артистичност, на национални комплекси и социални пороци.  Бай Ганьо е колоритен и изключително витален образ. Обикаляйки Европа, в контакт с други нрави, отношения, култура, той изпада в комични ситуации.
В "Бай Ганьо" е заложен реален исторически трагикомизъм, породен от бързото разместване на социални пластове в новоосвободена България и от припрения й стремеж за догонване на „другите”. Традиционно и ново, патриархално и модерно съществуват едновременно и при сблъсъка им се пораждат недоразумення, грешки, изненади, разрешавани комично. Въпреки своеобразния строеж — поредица от анекдоти, разказвани в бохемска компания, без стройна сюжетно-фабулна връзка между тях, творбата е композиционно промислена и с единна художествена концепция. Образът на Бай Ганьо, художествено обезсмъртен, има живот и извън творбата. Става герой на разкази и вицове.

ХОТЕЛ "ЛОНДОН"

 

"...Стигнахме във Виена и спряхме в традиционния хотел "Лондон",
Слугите снеха от колата моята чанта,поискаха да вземат и бай Ганювите дисаги,но той от деликатност ли,кой знае,не им ги даде.
-Как ще им ги дадеш бе,братко,гюл е това-не е шега,миризма силна-
ще бръкне да извади някое шише-иди го гони сетне!Ти не ги гледай,че са такива мазни.Айнц,цвай!Гут моргин,па все гледат да
докопат нещо.Ако не-бакшиш!..."

Гостилницата и дом "Лондон" се намира на улица "Флайшмаркт".
От втората половина на 18 век гостилницата "Белият вол", била
една от представителните места за гостите на Виена,намиращо
се в едно изключително красиво представително здание в първи район
на Виена.Известен бил с образцовия си персонал и вкусните ястия.
На това място  е бил говеждият пазар на унгарските търговци от Гиьор.
Личности като Моцарт,Лесинг,Лист и Рихард Вагнер,Йозеф Хайдн,Леос
Яначек,Фридрих Нитцше се числяли към почитаните постоянни посетители.
Първоначално цялата сграда принадлежала на императорския  военен
комисар Франц Карл фон Цолерщайн.По-късно била използвана за
Управление на главните пътища и използвана за седалище на хаусграфовете,чиято задача била да се грижат за сигурността на
виенските императорски търговци в странство и да ръководят дейността
им.Следващият собственик на зданието,в което се намирала гостилницата,
бил придворният бижутер на Мария Терезия -Франц Едл фон Мак
За да могат пришълците търговци,които замръквали тук спокойно и  да пренощуват,"Белият вол"се разширява в началото на 19 век със
съседното сдание откъм главния път (днес хотел"Пост"- нм."Поща")
и се обзавежда странноприемница.През 1822 година градската управа
разрешава да се преименова в "Хотел Лондон" - днес на улица
"Флайшмаркт" 28 .
През 1910 година хотелът бил купен от едно чешкодружество и до 1942
година е известен под името "Дом на чехите във Виена".
След това,в съответствие на политическата даденост преименуван в
хотел "Пост"(нм.поща).Днес това е един тризвезден модерен ,
гостоприемен по виенски уютен и конфортен хотел ,намиращ се в
центъра на стария град,където са и повечето забележителности на
столицата,много удобен за посещението им ,разхождайки се пеша.

ГРЪЦКОТО КАФЕНЕ

"...Минахме гръцкото кафене,завихме към кафене "Мендл",дето се събират българите..."

В сградата на улица "Флайшмаркт" 28 ,където е било разположено
Управлението   за надзираване и ръководене на кайзеровите търговци в чужбина,след като била прекратена дейността му,в освободените
помещения се подслонява"Гръцкото кафене",наречено така,поради това,
че било посещавано от многото едри гръцки търговци тук.
Поради ичключително красивата си подредба и мебелиране,с дървения си вътрешен балкон и красива вита стълба с чудно изработени парапети,
локалът бил една от забележителностите на стария град.
През 1823 година Кафенето се премества в сградата на същата улица на
номер 22.

СЛАДКАРНИЦА " ПРИ ЗЛАТНАТА ЧАША"

"...Упътихме се към към църквата Св.Стефан.Тук на площада поканих
бай Ганя да се отбием в една сладкарница,като не предполагах,че
характерът на Дон Жуан може да влезе под кожата на бай Ганя.
В тази сладкарница аз ходех често и много добре се познавах с касиерката,една хубавичка и весела мома,весела,но се държеше добре и не допущаше волности..."

Непосредствено до катедралата Св.Стефан се издига една приказно хубава
висока сграда с богати изящни фрески с амазонки ,на фасадата на равнищшто на втория етаж е изрисувана една златна чаша за кафе и надписа "Zum
goldenen Becher" (нм."При златната чаша"),разположена на ъгъл,но не с остри
ръбове,а с успокояващи и галещи окото плавни извивки на еркерно издадените помещения.Сградата е построена през 1883 година по проект
на архитект А.Вилеман ("Architektonische Rundschau", 1886) за хотел със голяма сладкарница, която семейство Кремслехнер купува през 1931 година и вече е четири поколения принадлежи на фамилията. Днес сладкарницата се нарича"Аида " и е на два етажа.Семейството притежава и намиращия се наблизо хотел"При златния рог",днес наречен "Graben Hotel".
По време на Втората световна война катедралата и хотела били сринати при бомбардировките почти до основи и е възстановен за четири години от 1955-59.
На 20.05.1960 година е отворен отново.

КАФЕНЕ "МЕНДЛ"

"...Седя си една сутрин в кафенето,у Мендля,поръчал съм си чай
и взех да преглеждам нашите български вестници.Чета си така,увлякъл съм се,по едно време като кресна в ухото ми едно:
"О-о-о!Добър ден!"Дигам си очите:един широкоплещ,черноок,чернокос господин,със засукани мустаки,облечен в редингот,незакопчан,под жилетката му два-три пръста червен пояс,с ботуши и един врачански бастон под мишница.Млад човек: да има,да има най-много триесет години..."

Кафене "Мендл", красива ъглова сграда на две улици : "Ротентурм" и "Лугек"
беше до преди десетина години  най -старият локал,в който съм била във Виена, разположен в този район на ситито.Тук сядаха не само достолепни кореняци виенчани : адвокати,журналисти,търговци,ичвестни и почитани лекари,но така
също млади господа и студенти се отбиваха на чаша кафе или чай,
препрочитайки важни страници от лекциите или на сладка приказка след лекции.Собственичката на кафенето,беше отраснала в него,както се казва от както се помни.От началото на деведесетте  години на 19 век,когато там са влизали и наши студенти и търговци  до ден днешен нищо не беше  се променило.Същите надписи и меню на черната дъска,същите плакати,същите песни във вурлитцера (автомат с плочи и отвор за пускане на монетите),вероятно и същите постоянни гости, наследствено свързани с любимото кафене...да пиеш кафе,да четеш вестниците,
изпънати в изящно оформени тръстикови рамки,да пишеш нещо и да попоглеждаш отвреме на време минувачите навън е къде,къде по-забавно,отколкото всичкото това да го вършиш в къщи... Но за огромно съжаление и не знам поради какви причини,
точно след 100 години от Алековото описание на кафенето,един ден работници започнаха да  изнасят старинните мебели,извитите стоящи закачалки се съпротивляваха,заклещваха се по парапета на дървеното балконче ,скръбно поскърцваха креслата, оградите на строителите изпариха и последната надежда,кафенето остана празно.След няколко месеца на негово място блесна с изкуствената си красота италианската сладкарница и салон за сладолед "Занони".Няма ги вече атмосферата и достолепието на кафене "Мендл"...

ВИЕНСКАТА ОПЕРА

"...В Операта даваха,както ви казах балета Pupenfee.Ние заемахме седалища в партера.театърът беше пълен.бай Ганювите бозави дрешки се хвърляха в очи като контраст с общия тъмен фон на
костюмите.Дигна се завесата.Тишина-мъртва.Всички вперили очи
на фантастично декорираната сцена.аз сещах,че бай Ганю нещо
шава,пъшка,но не мога да си откъсна очите от сцената-феерия!..."

Има може би една опера в света, която редовно привлича посетители от цял свят, които не знаят нищо за операта. Тази сграда е Държавната Опера във Виена, където да послушате Виенския Момчешки Хор е наистина едно неописуемо преживяване.
Когато хората си мислят за Виена , те много често се сещат за музика – валсовете на Йохан Щраус Младши, оперетите на  Моцарт, симфониите на Бетовен, Хайдн, Шуберт, Брамс, Малер и Брюкнер. По ирония на съдбата, само Шуберт от всички известни композитори, чиито имена се свързват с Виена, е роден във Виена. Останалите отишли там, защото тя е водещ музикален център в света от 17 век насам.
Приносът на българските оперни таланти в историята на Щатсопер Виена
е огромно! Без българските гласове Виенската опера нямаше да бъде това, което е сега. Легендарната Люба Велич, българският Карузо-тенорът Тодор Мазаров,колоритният Любомир Панчев, прекрасната Нели Божкова. Тази традиция продължава и има приемственост - в момента в състава на операта са две чудесни наши солистки - Красимира Стоянова и Надя Кръстева.
Днес Красимира Стоянова пее в Метрополитен опера, в "Ковънт Гардън" ,но
 продължава да се числи в състава на Виенската щатсопер.

СОФИЕНЗАЛ-СОФИЕНБАД

 

"...Ний се вмъкнахме в общата зала.Oколчест коридор,наоколо стаички за събличане,прикрити със завески.В средата басейн,отделен от коридора с ниска дървена решетка.В басейна се слиза по няколко малки стълби.Заехме с бай Ганя две съседни стаички.Аз се съблякох набързо и влязох в хладния басейн...Бай Ганю се бави дълго,най-сетне отдръпна се завесата и той се появи в натура.
Той се пусна хоризонтално над водата и започна да пляска и да рита.
Целият басейн закипя.като че бяхме под някой водопад..."

На 16 август 2001 избухва голям пожар в Софиензал- паметник на културата.Огромните пламъци поглъщаха всичко.140 пожарни коли и 518 по
пожарникари бяха на мястото на пожара.
Софиензал - до преди не много години -любимо място за представления,
балове,концерти и театрални постановки бе известно със своята отлична
акустика.Бившият плувен басейн-Софиенбад ,който се е намирал под пода,
оказва влияние върху доброто слушане на музиката в помещението,поради системата от повърхности,които го отразяват,в резултат на това,отличен
резонанс на звука.Ефектът е изключителен!След пожара крупната
строителна фирма ARWAG Holding купува през 2006 г.останалото от сградата
и теренана Марксергассе в 3 район-Ландщрасе.Ревитализирането и
санирането ще се извърши съвместно с федералната служба по опазване
на паметниците на културата.Фасадата ще бъде запазена,но ще се преустрои
в жилищен комплексен блок,така,както се преустроиха и запазиха пострйките на газометрите в Симеринг-11 район и се превърнаха в красиви жилияни блокове,центрове за развлечение,киносалони,кагазини и ресторанти.
Плувният басейн не е под закрилата на закона за защита на паметниците
и затова няма да се възстановява първоначалния му вид.

ДВОРЕЦЪТ ШЬОНБРУН

"...Заведох бай Ганю в кантората на един български търговец и го оставих там,а сам се качих на трамвая и отидох в Шенбрун.Възлизах на арката,изглеждах Виена и околностите и,обиклях алеите,зоологическата градинаи зяпах цял час маймунките и хадвечер се върнах в хотела.Бай Ганю беше в стаята.
- Ти не ходи ли,бай Ганю,да се разходиш,да видиш Виена?
- Какво ще и гледам на Виената,град като град :хора,къщи,салтанати.
И дето отидеш,все гут моргин,все пари искат.Защо ще си даваме паричките на немците-и у нас има кой да ги яде..."

Дворецът Шьонбрун е една от най-големите забележителности на Виена и от
1860 г. най-посещавания туристически обект на  Австрия. През 1996 г.ЮНЕСКО
 го включва заедно с градините в списъка на световното културно наследство като забележителен бароков ансамбъл, пример за съчетание с изкуството. Дворецът и градините отразяват вкуса, интересите и аспирациите на династията на Хабсбургите.
През 16 век император Максимилиан II купува мястото, където сега се намира паркът на Шьонбрун. Проявява интерес и постановява  нaчина на отглеждане на диви животни, но и на редки и екзотични растения. С право е наречен на основателя на аранжировката на градини Шьонбрун.
Новото име Schönbrunn ("прекрасен кладенец") идва от воден кладенец, който се използвал от императорския двор във Виена. През следващия век членовете на австрийската императорска фамилия прекарвали летните си ваканции и лова тук. По време на турската обсада е бил толкова разрушен, че е изглеждало невъзможно да бъде възстановен.
Император Леополд І нарежда да са построи нов дворец. Строежът започва през 1696 г. и след 3 години се настанява в новопостроената средна част.
Не оцелява много от първоначалния дворец през следващия век, защото всеки император добавял или променял по нещо от интериора и екстериора. По нареждане на императрица Мария Терезия Шьонбрун е преобразуван в стил рококо и в края на т.нар. епоха на Тереза е истински център на Австрийската империя и императорската фамилия.
През ХІХ век едно име е свързано с Шьонбрун - император Франц Йозеф. Той прекарва по-голямата част от живота си тук и умира през 1916 г. в спалнята си. През управлението си той гледа на двореца като на истинско произведение на изкуството и го преустройва според историята му.
Дворцовият комплекс включва също и фалшиви римски развалини и оранжерия, задължителни части на дворците от този тип.
След падането на монархията през 1918 г. новооснованата Австрийска република става собственик на двореца Шьонбрун и отваря красивите стаи и зали за посетители. През ХХ век е място на редица събития, като историческата среща между Джон Кенеди и Никита Хрушчов през 1961 г.

ПАМЕТНИКЪТ НА МАРИЯ ТЕРЕЗИЯ

"...Из пътя като срещахме нещо по-забележително,аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя,но забележих,че той
неохотно ме слушаше и току пропущаше сегиз-тогиз равнодушно по някое "А,тъй ли е?" или"Знам аз" ,с което,види се,искаше да ми се препоръча,че не е прост.Или пресичаше думата ми с някой въпрос,
съвсем неподходщщ с това,което му обяснявах.Разказвам му например
нещо за паметника на Мария Терезия на площада между Музеите,а
той ме дърпа за ръкава:
-Я виж онази там,със синия фустан,а? как ти се вижда?..."

На Рингщрасе,между двата музея-Натуристорическия музей  и
Музеят по история на изкуството в красиво оформената
градина след 13 годишно строителство през 1888 паметникът на
императрица Мария Терезия е завършен.Императрица,която властва
40 години и се грижи не само за главните задачи на империята,но дори
и за странични дела.
Тя пише безброй много писма,грижи се за държавните работи
точно така,както и за 16-те си деца: 11 дъщери и 5-ма сина и за
обществените си задължения.Тя обичала баловете,взема участие
в турнирите по езда,посещавалас удоволствие народните и ловните
празници и дарявала големи помощи.
Мария терезия е известна и с борбата си срещу проституцията чрез полицейски контрол,здравна книжкаи концентрирането на регистрираните
проститутки в определени райони,като например Щпителберг в 7 райох,проститутките носели  еднакво облекло,за да се познават  и нямали
право да се движат по местата,където градските дами се разхождали,
имало и Комиссионери по целомъдрието(един вид нравствена полиция),
които следели самотните девойки.
През 1736 Мария Терезия се омъжва за  Франц Щефан херцог фон Лотринген,
кратко Франц I -една женитба по любов,която поставя началото на австро-
унгарската династия на хабсбург-Лотринген.Последният наследник от династията е Ото фон хабсбург и синът му Карл фон Хабсбург-президенти
на Паневропейското движение,съответно в Европа (от 1973 до 2004) и в
Австрия.
Най-важните реформи на императрицата били в образованието.Започвайки
от Университетите ( През 1765 г. сеоткрива Ветеринарен висш медицински
Университет) до основните училища,както по издигане на учебното ниво,така и осигуряване на подходящи сгради .Въвежда се задължителна степен на образование,образцови училища,високообразовани учители и издаване на голямо количество и с ново съдържание учебници.
В живота на Мария Терезия годината 1765 била година на удари на съдбата.
Съвсем неочаквано умира нейният обичан съпруг в Инсбрук по пътя от
театъра към резиденцията.
Невероятно дълбоката болка я преобразява напълно.Тя подстригва косите си,
облича пълно траурно-черно вдовишко облекло,подарява всичките си
диамантени бижута,престава да посещава до края на живота си театър и
нарежда покоите и да бъдат тапицирани в сиво.
Своята работа като императрица-кайзер тя продължила да върши съвестно,
както преди,но вече по умерено,нерешително и консервативно.
Пълнотата и задухът я измъчвали.На 63 години тя се придвижвала трудно.
Влошавало се и астматичното и заболяване.Тя отказвала да пие лекарства.
на 29 ноември 1780 Императрица Mария Tерезия умира.